Как чудесно се успах!

Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Ванилия. Канела..

Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоя

Uninvited

Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.

Ти едва ли допускаш дефекта.

Че е празен и нищичко няма отвътре.

Само твойта измислена летва,

че е може би някак си твърде високо

за света, който ти обитаваш.

И обичаш, макар че си цялата broken.

И обичаш, но друг. Идеалът.

Капан за сънища

Лека нощ.
Да бъде нежна.
Да бъде в моите прегръдки.
Без теб сънят ми ме отвежда
в преследване от бесни хрътки.
Които злобно, без пощада
ме ръфат с всяка нова крачка.
Насън душата само страда,
а тя е най-добрата плячка.

Няколко въпроса

Защо не ме ядосаш, на инат,
ей тъй - да видиш колко ще устискам?
Защо не сринеш целия ми свят,
уверен, че отново ще те искам?

Някога бил ли си с някого..

Embrace by Klimt

Някога бил ли си с някого
по сетива 
оголени до последен неврон?
По мисли. По сънища. По (не)разстояния.
По (не)вяра. По студ. По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост. По страсти. По кости.

Тя си посипва главата с пепел

Във малка сладкарница ний двама седим
и ти я запълваш със мигли гъсти
а пък аз, изнервен, сред пепел и дим
махам йодни от пушене пръсти.