Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам- ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
Мария Донева
Няма коментари:
Публикуване на коментар