листата капеха, капеха
търкаляха се клишета
хората хапеха, хапеха
като наритани псета
сряда, 29 октомври 2014 г.
Махмурлук
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
Кой смее да бъде трезв?
"Мога да копам, а мога и
да не копам"- зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ....
Икономически кризис.
На културния фронт- лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
Кой смее да бъде трезв?
"Мога да копам, а мога и
да не копам"- зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ....
Икономически кризис.
На културния фронт- лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
вторник, 28 октомври 2014 г.
Луната вие в мен като вълчица...
"ето идва нощта с една страшна луна.."
Христо Фотев
Луната вие в мен като вълчица.
Гласът й е пронизан от обида.
Ръка протягам да нахраня птица,
но в тъмното е трудно да я видя.
неделя, 26 октомври 2014 г.
За крем-карамела...
събота, 25 октомври 2014 г.
Усмихни се, любов
Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.
Първа капчица дъжд..Във врата...Под яката ми..Капна.
Предизвестие някакво... Иде буря... Далечният тътен..
Пази тайна любов... Без надежда.. Без вятър попътен.
Връхлетя върху нас... Поумнели... Цинични... И грешни...
И ни шашна... Уби ни... Направи ни луди... И смешни...
петък, 24 октомври 2014 г.
Не си отивай..
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Абонамент за:
Публикации (Atom)