"ето идва нощта с една страшна луна.."
Христо Фотев
Луната вие в мен като вълчица.
Гласът й е пронизан от обида.
Ръка протягам да нахраня птица,
но в тъмното е трудно да я видя.
Какво добро направих днес, кажи ми?
Кого погалих и кого прегърнах?
Кого нарекох с много нежно име?
Чия изпрана ближна риза върнах?
Догонвам и разкъсвам светлината.
Луната вие в мен- космичен хищник.
Наказвам се с невиждане нататък.
Какво добра направих днес ли?
Нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар