Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми- като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.
Но строгото ми токче се подхлъзна,
тогава ти през кръста ме прихвана
и ей така, с един единствен жест,
с една ръка
ме понижи в жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар