неделя, 23 ноември 2014 г.

Задкулисно стихотворение




Знам, че искаш, по хлапашки сресана
не мъжът ми- Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита- хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.

събота, 22 ноември 2014 г.

Въпрос на вкус

модел - Ирена Иванова


Животът без фонданена глазура
не лепне сладко, леко нагорчава.
И има привкус на солени бури,
на гаснещ огън и на свечеряване.

Но някак си се уморих от сладост.
Изтръпна ми езикът. И небцето.
И захарта се стапя жизнерадостно,
оголвайки до истинност сърцето ми.

сряда, 19 ноември 2014 г.

Травма



Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми- като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.

неделя, 16 ноември 2014 г.

Пролетно намигване



Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.

сряда, 29 октомври 2014 г.

сезонно

листата капеха, капеха
търкаляха се клишета
хората хапеха, хапеха
като наритани псета

Махмурлук

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.


Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
Кой смее да бъде трезв?

"Мога да копам, а мога и
да не копам"- зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ....
Икономически кризис.
На културния фронт- лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

вторник, 28 октомври 2014 г.

Луната вие в мен като вълчица...


"ето идва нощта с една страшна луна.."
Христо Фотев

Луната вие в мен като вълчица.
Гласът й е пронизан от обида.
Ръка протягам да нахраня птица,
но в тъмното е трудно да я видя.