Задкулисно стихотворение

Знам, че искаш, по хлапашки сресана
не мъжът ми- Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита- хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.

Въпрос на вкус

модел - Ирена Иванова

Животът без фонданена глазура
не лепне сладко, леко нагорчава.
И има привкус на солени бури,
на гаснещ огън и на свечеряване.

Но някак си се уморих от сладост.
Изтръпна ми езикът. И небцето.
И захарта се стапя жизнерадостно,
оголвайки до истинност сърцето ми.

Травма

Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми- като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.

Пролетно намигване

Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.

сезонно

листата капеха, капеха
търкаляха се клишета
хората хапеха, хапеха
като наритани псета

Махмурлук

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.

Мръсна софийска нощ.


Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
Кой смее да бъде трезв?

"Мога да копам, а мога и
да не копам"- зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ....
Икономически кризис.
На културния фронт- лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

Луната вие в мен като вълчица...

"ето идва нощта с една страшна луна.."
Христо Фотев

Луната вие в мен като вълчица.
Гласът й е пронизан от обида.
Ръка протягам да нахраня птица,
но в тъмното е трудно да я видя.

За крем-карамела...

Duane Bryers- Hilda

Диетата сдадох и бърже изядох
три купички пълни със крем-карамел.
Отгоре е бляскав, отвътре е ласкав,
страхотно е сладък, ума ми е взел.

Усмихни се, любов

Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.
Първа капчица дъжд..Във врата...Под яката ми..Капна.
Предизвестие някакво... Иде буря... Далечният тътен..
Пази тайна любов... Без надежда.. Без вятър попътен.
Връхлетя върху нас... Поумнели... Цинични... И грешни...
И ни шашна... Уби ни... Направи ни луди... И смешни...

Не си отивай..

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.

Как чудесно се успах!

Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Ванилия. Канела..

Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоя

Uninvited

Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.

Ти едва ли допускаш дефекта.

Че е празен и нищичко няма отвътре.

Само твойта измислена летва,

че е може би някак си твърде високо

за света, който ти обитаваш.

И обичаш, макар че си цялата broken.

И обичаш, но друг. Идеалът.

Капан за сънища

Лека нощ.
Да бъде нежна.
Да бъде в моите прегръдки.
Без теб сънят ми ме отвежда
в преследване от бесни хрътки.
Които злобно, без пощада
ме ръфат с всяка нова крачка.
Насън душата само страда,
а тя е най-добрата плячка.

Няколко въпроса

Защо не ме ядосаш, на инат,
ей тъй - да видиш колко ще устискам?
Защо не сринеш целия ми свят,
уверен, че отново ще те искам?

Някога бил ли си с някого..

Embrace by Klimt

Някога бил ли си с някого
по сетива 
оголени до последен неврон?
По мисли. По сънища. По (не)разстояния.
По (не)вяра. По студ. По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост. По страсти. По кости.

Тя си посипва главата с пепел

Във малка сладкарница ний двама седим
и ти я запълваш със мигли гъсти
а пък аз, изнервен, сред пепел и дим
махам йодни от пушене пръсти.